Збір винограду: скільки зріє і коли дозріває

Одним з улюблених рослин садівників є виноград – одна з найдавніших рослин на планеті. Лозу і грона називають символом родючості, праці та мирного життя. При його вирощуванні хочеться отримати багатий врожай соковитих і смачних ягід. Для цього потрібно знати, коли дозріває виноград та інші важливі моменти.

Що впливає на дозрівання

Збір винограду – відповідальний процес. До нього потрібно підходити з особливою тремтливістю. Виноградна лоза оживає навесні при температурі повітря + 10 °C. У цей час починається активний рух рідини, яку називають плачем винограду. Далі йде набухання і розпускання бруньок. Чим тепліше повітря, тим швидше з’являться листя.

Потім виноград починає цвісти. Це дуже важливий момент, хоч він і триває недовго. Найкраще, коли це відбувається в суху погоду з легким вітерцем. Вітер забезпечить гарне запилення, не буде необхідності проводити додаткові роботи. Терміни дозрівання винограду залежать від багатьох факторів, серед яких:

• температура повітря;
• температура ґрунту;
• вологість;
• тепло;
• сонячне світло;
• добриво грунту;
• хороший догляд;
• обробка від хвороб.

У період дозрівання ягід потрібно добре стежити за ґрунтом, вона повинна бути в міру вологою. Рекомендується проводити підживлення. Коли починають формуватися грона, рослина уповільнює своє зростання. Це дає можливість наливатися ягодам, виноградний кущ збільшується в об’ємі і частина лози знизу дерев’яніє. Плоди дозрівають повільніше, коли температура повітря нижче 20 °C. При таких умовах вони виростуть дрібними, кислими або не можуть дозріти зовсім.

Садівник може допомогти винограду, вносячи добавки бору і марганцю, часткової обрізанням листя і видаленням пасинків. Важливим фактором для дозрівання винограду є погодні умови. Навіть те, як збирають виноград, має значення. Варто пам’ятати про нормування рослин. Потрібно залишати мінімальну кількість грон. Це дозволить отримати хороший і вчасно дозрів урожай.

Терміни залежно від сорту

Рослини поділяють на різні групи, залежно від того, коли збирають виноград. Для ранніх сортів під час дозрівання одним з ознак вважається призупинення росту молодих пагонів, раннє формування і визрівання плодів. У пізніх відбувається все навпаки: спочатку росте молода лоза, а потім зріє ягода. Для того щоб надовго забезпечити себе смачним ласощами, садівники садять кущі з різними строками визрівання. Виноград можна поділити на шість видів виходячи з того, скільки днів дозріває плід.

Надранні

Суперранні сорти винограду користуються попитом в тих місцях, де літо коротке або не дуже тепле. Встигають такі сорти приблизно 100 днів. Серед них популярністю користуються:

Виноград цих видів відрізняється дозріванням ягід точно в строк. Незважаючи на назву групи, зрозуміло, що за день вони не виростуть. Зібрати їх можна вже на початку серпня.

Дуже ранні

Дуже ранні сорти найбільше вирощують на території суворих погодних умов. Вибір досить великий, а зібраний врожай щедрий. До них відносяться плодоносні морозостійкі види винограду, наприклад, Кримська перлина.

Період, за який на вашій грядці зростуть корисні ласощі, становить 115 днів.

Ранні

До раннім можна віднести перевірені роками і дають гарний урожай в умовах суворого клімату види. Вони прості у догляді, невибагливі. Зрілість ягід перевіряється за кольором і смаком. Наприклад, сорту Бурштин і Донецький перли ростуть близько чотирьох місяців.

Ранньо-середні

Ранньо-середній сорти винограду зустрічаються на півдні. Красиві великі ягоди – справжня знахідка для виноградарів і виноробів. Саме ці види використовують для виробництва столових вин. Вони також зріють в районі 135 днів, відмінно переносять холоду. Садівники вибирають Російський Конкорд і Аркадію для вирощування на дачних ділянках.

Середні

Пізні

До пізніх дозріваючим відносять виноград, який дозріває протягом п’яти місяців. Він дає високий урожай і добре зберігається. Більше його вирощують у тих місцях, де тепла погода переважає над холодною. Якщо ж настають непередбачені холоду, то невелика кількість грон все ж доведеться зрізати.

Не шкодуйте втрачених плодів, ви зможете отримати щедрий урожай. Дуже пізній сорт винограду визріває протягом 165-170 днів. Збір винограду проводять в жовтні, а то і на початку листопада. Зберігати його можна в холодильнику до грудня і він не втратить свій зовнішній вигляд і смак.

Збір врожаю

По-справжньому смачними й цілющі ягоди винограду стають тоді, коли зовсім поспіють. У цей момент можна приступати до збору врожаю. Виноград темних сортів при дозріванні має темно-синій колір, якщо ж більшість ягід бурого кольору, це нам підказує, що ягоди не визріли. У білих сортів винограду стиглі ягоди бурштинового або золотистого кольору, а недозрівші мають брудно-зелений вигляд.

Ще важливо звернути увагу, що грона винограду, який повністю дозрів, темніше в місцях з’єднання із втечею, ягідка м’яко відривається від хвостика, ароматна і солодка. При зрізку грон винограду дуже важливо не стерти наліт, яким покриті ягоди, так як при його видаленні плоди швидше псуються.

Середні і пізні види можуть довго зберігатися і на кущах. Збирати виноград потрібно в суху погоду, краще всього вранці без роси або ввечері, і ні в якому разі після дощу. Для зберігання використовуйте просторе приміщення, укладіть грона в ящики або підвісьте за хвостики.

Відео «Літня обрізка винограду»

З цього відео ви дізнаєтеся про те, як правильно проводити літню обрізку винограду.

Най-важните правила за резитбата на лозите

Струва си първо да припомним, че лозите и асмите са от най-взискателните в областта на трайните насаждения.

За да се получи висок добив, като същевременно се запази здравето на растенията, е необходимо да се вложат много усилия и то навреме.

Начинаещите често са в състояние да съсипят дадена гроздова реколта, ако действат на случаен принцип и с недостатъчно познания.

Едни от основните грижи са дори преди резитбата.

Оптималното време за рязане,

инструкциите за подрязване,

ценните и редки съвети на майсторите за конкретни практики и т.н.

На първо място един новак трябва да знае времето, когато е възможно да се извърши резитба. Тя може да варира както въз основа на площите, така и на сортовете. Когато не е сигурен, трябва да научи кога в района започват да режат.

Тази година е особено важно да се оставят правилните леторасти и издънки, предвид станали измръзвания и с цел правилно натоварване на лозите.

Не се препоръчва резитбата да се остави за много късно през пролетта, освен ако лозите не са малко на брой и майсторът не е обучен да го свърши за два-три дни.

В обратния случай започва напъпването на пъпките и хранителните вещества тръгват.

Освен това трябва да се има предвид, че при лозите и асмите бавно зарастват различни наранявания

Който остави да реже за ранна пролет, да знае, че трябва да направи много внимателна и коректна резитба – и то, когато температурата на въздуха не е по-ниска от 5 градуса.

Трябва да се научи правилото, че резитбата не е универсална за всички сортове и формировки

Знаейки всички нюанси на различните изисквания, някои любители се справят идеално, но други са хвърлят на важната манипулация за всички сортове по един и същи начин и правят всичко, което “просто така”. Тогава се допускат най-големите грешки и лозите се претоварват. И вместо добро развитие, през вегетацията се стига до обратното.

Това води до трудна превенция на болестите особено през лятото, до прекомерно слънчево огряване и създаване на неблагоприятни условия за узряване на гроздето. Нарушава се хранителният режим и дори се стига до по-бързо стареене на лозите – те стават по-слабо устойчиви на студ, болести и неприятели.

Така че, внимавайте и питайте преди да бързате или чакате.

Една грешна стъпка с ножиците или грешен срок за резитба могат да навлекат много повече бели на лозите, отколкото кратко забавяне – така че внимавайте или проведете един курс при лозар или съсед, за да се научите, ако сте любител

Над тази дебелина, при която е видно, че клещите не могат да се справят, не трябва да се мъчите, а да извадите триончето

Схематичен пример – в зеления участък леторастите, които са плододали, трябва да се отрежат. В бежовия – какво ще предстои през следващата година.

Всички пръчки трябва да се нарежат, съберат, изнесат и изгорят, – само така няма да стават причина за заразявания през наближаващата вегетация

Кога и как се засаждат лозите

При пролетно засаждане е най-подходящо времето през втората половина на март и началото на април. Стремежът трябва да бъде към по-ранно засаждане. Тогава процентът на прихващане е по-висок и лозите се развиват по-добре през първата година.

Не бива да се засажда в дни, когато температурата е под 0°С, тъй като корените на лозичките са чувствителни на студ.

Преди време обяснихме, че при засаждането лозите може да се подредят в няколко форми – квадратна, правоъгълна и шахматна, или още наречена триъгълна.

Квадратната форма е подходяща за лози, които се режат по чашовидната система и се отглеждат на единични колове. При нея лозите се огряват добре от всички страни, а корените се развиват равномерно във всички посоки. Подходяща е за малки площи и позволява рационално да се използват почвата и светлината.

Накъде да гледат редовете

Посоката на редовете е от голямо значение за развитието и плододаването на лозите, особено при правоъгълната форма на засаждане.

Най-добро осветление на лозите се осигурява при посока на редовете север – юг. При него двете страни на реда се огряват равномерно през деня: преди обяд – едната страна, а след обяд – другата.

Не винаги обаче е възможно да се спази тази посока. В местата, където духат силни ветрове, редовете трябва да съвпадат с посоката на преобладаващите ветрове.

Върху наклонени терени, за да се избегне ерозията на почвата, редовете се ориентират по хоризонталите.

Там, където лозите ще се напояват, посоката на редовете трябва да се определя с оглед на движението на водата. Ясно е, че при определяне посоката на редовете трябва да се имат предвид всички тези фактори.

Маркирайте точно новото място

Маркирането може да се извърши с тел или с въже. За предпочитане е да се работи с тел. С него се отбелязват прави редове и не се променя разстоянието между лозите в реда, докато при маркирането с въже това не винаги е възможно поради разтягането или свиването му след намокряне.

При правоъгълна форма на засаждане най-напред с колчета се отбелязват началото и краят на всеки ред. За тази цел от двете страни на мястото се опъва по един тел, на който има поставени белези на приетите между редовете разстояния. След това напречно между тях се опъва трети тел, по който също има белези, но вече на разстоянието, прието между лозите в реда. С едно опъване на тела се маркира един ред, като срещу белезите се забиват колчета или пръчки. По същия начин се маркират вторият, третият, четвъртият и т.н. ред.

Желателно е колчетата при маркирането на реда да се забиват откъм обратната на посоката на движението страна, за да не се събарят при преместването на тела.

При шахматната форма на засаждане от едната страна в началото на редовете, се опъват два успоредни тела, като вторият е отместен на вътре по посока на редовете на половин разстояние от приетото между лозите. Маркирането на лозите от тел редовете започва от първия тел, а на чифт – от втория.

По такъв начин се получава шахматно разместване на лозите от съседните редове. Крайният ред е отдалечен от границата на половин междуредово разстояние, а крайните лози в реда – на половин разстояние между лозите.

Опреснете лозичките преди засаждането

Един-два дни преди засаждането лрзичките се изваждат от хранилището и се киснат едно денонощие във вода, за да се освежат. Ако има съмнение за просъхване, кисненето може да продължи 2-3 денонощия.

След това се преглеждат една по една, като негодните се отстраняват, а останалите се подготвят за засаждане по специален начин.

Наранените и повредени корени се изрязват до здрава тъкан; избират се около 4 добре развити коренчета, разположени от различни страни на петата, и се подрязват на дължина от 6 до 8 см.

Излишните корени от петата и всички развили се от по-горните възли се премахват до основата.

От калема, ако има покарали повече от една пръчка, се избира тази, която е по-силна и има по-добро разположение. Тя се изрязва на две видими очи, а другите се изрязват до основата.

Познат трик от едно време, за да се улесни прилепването на почвата към корените, е непосредствено преди засаждането да се потапят корените на лозичките в каша, приготвена от пресни говежди изпражнения и глина. Днес се продават и разтвори, които улесняват прихващането.

Геометрията на ямката е важна

Ямката се изкопава от едната страна на колчето с размери 30х40 см и дълбочина с 10 см по-голяма от дължината на подложката. Стената откъм колчето се изкопава вертикална, а на противоположната страна се изхвърля пръстта.

На дъното на ямката се събира рохкава почва във вид на конус, върху който се разполагат корените на лозичката. Лозичката се поставя вертикално точно на мястото на колчето, така че спойката да бъде наравно с нивото на почвата.

При наклонени терени, където има измиване на почвата, спойката трябва да бъде с 3-4 см под нивото на почвата, а в ниските места, където се нанася почва – с няколко сантиметра над нея.

Ямката се запълва до половината с рохкава пръст, която се натъпква внимателно с крак. Желателно е в този момент лозичката да се полее с 6-8 л вода.
След това се насипва пръст до нивото на спойката, забива се колчето до самата лозичка и чепчето се покрива с рохкава почва с ръце на 4-5 см над последното око.